Цитат от книгата „Ти си това“, на Румен Чорбаджийски:
„Времето е статичен център точно както чашата от масата. Времето е константа; то е като безбрежен океан, но Умът прави динамичните вълни в неподвижния океан. От човешка позиция виждаме различните му вълни ( т.е. различните случки в ежедневието), но все още не виждаме самия океан, защото сме в него. От тази позиция друго не може да се види освен самите вълни, създадени от нас, чрез нашия Ум. Има една китайска поговорка: Внимавайте какво си пожелавате!, защото всяка мисъл е новородено вълна в безбрежния океан, която ще роди някаква реалност тук и сега. Но има вълни, които стават цунами и помитат всичко по пътя си. Така е и с човешкия живот-от хората зависи дали ще преживеят цунами, или вълни от един или два бала. По този начин всеки създава своята реалност и различни преживявания на тази земя-чрез мисълта си.
Именно това е времето-то е статично и е сравнимо с безбрежен океан, а Умът чрез мисълта движи времевите вълни в океана (ход на събитията в живота) напред или назад-без значение. Разликата между тях е никаква по същност точно както няма разлика между същността на предметите в предметния ни свят. Докато в света на праматерията еднаквите по същност неща са едно и също нещо. Там не съществува разлика между отделните неща; там всичко е едно. Това едно е центърът, около който се въртят всички проявени форми и имена, тази единица е свещеният Mиг, тази единица е Вечното Сега. Така че от позицията на материалния свят Умът и времето са едно и също нещо (по същност), а в света на прама материята Умът е времето.“
https://kibea.net/book/3324