Побеждава в този живот само този, който е победил сам, самия себе си.
Който е разбрал,
осъзнал
и превъзмогнал своите страхове,
силните си емоции,
своята неувереност
и е започнал да действа!
Побеждава в този живот само този, който е победил сам, самия себе си.
Който е разбрал,
осъзнал
и превъзмогнал своите страхове,
силните си емоции,
своята неувереност
и е започнал да действа!
Бъди себе си!. Толкова често чуваме това, харесваме го по статии, цитираме го. Но какво означава да бъдеш себе си? Ето едно кратко и нямащо
Най-голямата ми сила, е моята слабост! Тази моя слабост, уязвимост… Мога ли да я осъзная и изкажа… Въобще, способен ли съм аз да я формулирам?
В течение на целия ден мислете за това, че сте спокойни, успешни, здрави и всичко, което желаете да сте. Независимо от положението, в което сте
Имаме възприятия, имаме и реакции. При това толкова често, че не си даваме сметка, че 90% от тях са напълно неосъзнати, автоматични, стари и вече
Цитат от книгата „Ти си това“, на Румен Чорбаджийски:
„Времето е статичен център точно както чашата от масата. Времето е константа; то е като безбрежен океан, но Умът прави динамичните вълни в неподвижния океан. От човешка позиция виждаме различните му вълни ( т.е. различните случки в ежедневието), но все още не виждаме самия океан, защото сме в него. От тази позиция друго не може да се види освен самите вълни, създадени от нас, чрез нашия Ум. Има една китайска поговорка: Внимавайте какво си пожелавате!, защото всяка мисъл е новородено вълна в безбрежния океан, която ще роди някаква реалност тук и сега. Но има вълни, които стават цунами и помитат всичко по пътя си. Така е и с човешкия живот-от хората зависи дали ще преживеят цунами, или вълни от един или два бала. По този начин всеки създава своята реалност и различни преживявания на тази земя-чрез мисълта си.
Именно това е времето-то е статично и е сравнимо с безбрежен океан, а Умът чрез мисълта движи времевите вълни в океана (ход на събитията в живота) напред или назад-без значение. Разликата между тях е никаква по същност точно както няма разлика между същността на предметите в предметния ни свят. Докато в света на праматерията еднаквите по същност неща са едно и също нещо. Там не съществува разлика между отделните неща; там всичко е едно. Това едно е центърът, около който се въртят всички проявени форми и имена, тази единица е свещеният Mиг, тази единица е Вечното Сега. Така че от позицията на материалния свят Умът и времето са едно и също нещо (по същност), а в света на прама материята Умът е времето.“
https://kibea.net/book/3324