Водата издълбава камъка не със сила, а с постоянство.
Да бъдем като водата, когато работим по нашата умствена и емоционална промяна.
Нека сме изпълнени с разбиране и любов, приемане и топлина,
към нас самите, към мислите и чувствата си,
и оформяме стоицизъм и разбиране,
свързани с процесите на вътрешното ни израстване.
Трудността да действаме се появява поради страха ни, породен от умствената програма- „Какво ще кажат хората“. А истината е, че това няма никакво значение. По-важно
Бъди себе си!. Толкова често чуваме това, харесваме го по статии, цитираме го. Но какво означава да бъдеш себе си? Ето едно кратко и нямащо
Най-голямата ми сила, е моята слабост! Тази моя слабост, уязвимост… Мога ли да я осъзная и изкажа… Въобще, способен ли съм аз да я формулирам?
В течение на целия ден мислете за това, че сте спокойни, успешни, здрави и всичко, което желаете да сте. Независимо от положението, в което сте
Обиден/а съм на мама
Подсъзнателни убеждения, които формират нашата реалност и са по-силни и скрити, докато не ги осъзнаем.
След като поговорихме за признаците, които подсказват, че имаме скрита, неосъзната или осъзната обида към бащата, е време да поговорим и за тези признаци, свързани с обидата към майката.
Първият признак показващ, че имаме обида към майката е, че имаме твърде много изисквания към другите. Това е, когато непрестанно предявяваме изисквания и претенции към хората около нас. Към членовете на семейството, приятели, колеги, непознати даже.
Втори признак, имаме очаквания към гореизброените и когато те не се изпълнят, ние сме разочаровани. Подобни очаквания имаме и към себе си. Изключително взискателни, и въпреки, че се справяме добре за нас това е недостатъчно. Винаги може и още и още… В ума ни е гласът, който казва: „Не си положил достатъчно усилия! Възможно е да се справиш още по-добре“!
Трети признак за обида към мама е, когато имаме нестабилна самооценка. Често сравняваме себе си с другите. Сравняваме и собствените си постижения, с техните.
Четвърти признак е, когато вместо женско общуване, предпочитаме общуване с мъжете. Нуждаем се от тяхното одобрение и предпочитаме мъжка компания. Много често споделяме, че в детството и юношеството сме се чувствали по-добре в компанията на момчета, отколкото в тази на момичета.
Пети признак е, когато жената в отношенията си е много напрегната, тревожна, нервна. Има твърде много отговорности, при това мъжки отговорности. Тези жени не усещат, не чувстват своята женственост и сексуалност. Загърбили са ги или ги проявяват трудно и с усилия.
