Приемане и утвърждения

Защо нищо не искам? Защо нищо не ме радва?

Част от отговора:

Много от нас като малки са чували и са „възпитавани“ с подобни изрази:

„ Млъкни!”

„Не крещи!”

„Не плачи!”

„Не задавай тъпи въпроси!”

„Аз знам по-добре от теб!”

„Като пораснеш, ще разбереш!”

„Дръпни се оттам,  да не пречиш!”

„Нищо не става от теб!”

„Виж, кака ти Мария, как се справя добре, а ти?!”

Всички и други подобни изрази формират в нас убеждение, че това което чувстваме и мислим е неправилно, глупаво, неудобно и не бива да му се доверяваме. Защото това, което сме споделяли като малки е било посрещнато по този начин. Така в нас е създава убеждението, че ако мълчим, не питаме, не се пречкаме, не досаждаме, ще сме удобни и ще ни обичат повече. Така бавно и постепенно ние сме унищожили възможността да бъдем истински, неподправени, автентични.

Започваме да мислим и да се държим като възрастни, макар и още да не сме. Блокираме спонтанността и естествения порив за свързване с околните. Вече не сме толкова добри, умни, красиви, не заслужаваме внимание и разбиране. Започваме да се затваряме постепенно, за да не бъдем наранени и отхвърлени, защото ни боли… Онази болка свързана с неприемането и отхвърлянето…

В един момент (като възрастни) казваме:

„Вече нищо не искам…”

„Нямам желание за нищо…”

„ Нищо не ме радва…”

А, когато се случи така, че нищо да не искаме и да нямаме радост, ние започваме да губим енергия.

А, ако нямаме енергия, всичко продължава да ни е безразлично. Попадаме в омагьосания кръг на отчаянието и депресията. Липсва ни радостта от живота. Ставаме инертни и сиви…

Как да преодолеем подобно състояние?

Отговорът-постепенно. С много любов и търпение към себе си.

Четете, интересувайте се, медитирайте, погрижете се за себе си.

Ако прецените, че се нуждаете от подкрепа, потърсете специалист.

 

Важно!-Всички родителите са различни, както и методите им на възпитание. Добре е да не забравяме едно: каквито са били, били, и те са най-идеалните за нас в този живот, за да ни научат на нужните и важни за нас уроци.

А, как ние ще усвоим и приложим тези уроци, зависи от нас.

Зрялата позиция е никой да не виним, а да видим и разберем нашите ненужни убеждения и нагласи, блокажи и липси и да работим върху тях.