Част от отговора:
Много от нас като малки са чували и са „възпитавани“ с подобни изрази:
„ Млъкни!”
„Не крещи!”
„Не плачи!”
„Не задавай тъпи въпроси!”
„Аз знам по-добре от теб!”
„Като пораснеш, ще разбереш!”
„Дръпни се оттам, да не пречиш!”
„Нищо не става от теб!”
„Виж, кака ти Мария, как се справя добре, а ти?!”
Всички и други подобни изрази формират в нас убеждение, че това което чувстваме и мислим е неправилно, глупаво, неудобно и не бива да му се доверяваме. Защото това, което сме споделяли като малки е било посрещнато по този начин. Така в нас е създава убеждението, че ако мълчим, не питаме, не се пречкаме, не досаждаме, ще сме удобни и ще ни обичат повече. Така бавно и постепенно ние сме унищожили възможността да бъдем истински, неподправени, автентични.
Започваме да мислим и да се държим като възрастни, макар и още да не сме. Блокираме спонтанността и естествения порив за свързване с околните. Вече не сме толкова добри, умни, красиви, не заслужаваме внимание и разбиране. Започваме да се затваряме постепенно, за да не бъдем наранени и отхвърлени, защото ни боли… Онази болка свързана с неприемането и отхвърлянето…
В един момент (като възрастни) казваме:
„Вече нищо не искам…”
„Нямам желание за нищо…”
„ Нищо не ме радва…”
А, когато се случи така, че нищо да не искаме и да нямаме радост, ние започваме да губим енергия.
А, ако нямаме енергия, всичко продължава да ни е безразлично. Попадаме в омагьосания кръг на отчаянието и депресията. Липсва ни радостта от живота. Ставаме инертни и сиви…
Как да преодолеем подобно състояние?
Отговорът-постепенно. С много любов и търпение към себе си.
Четете, интересувайте се, медитирайте, погрижете се за себе си.
Ако прецените, че се нуждаете от подкрепа, потърсете специалист.
Важно!-Всички родителите са различни, както и методите им на възпитание. Добре е да не забравяме едно: каквито са били, били, и те са най-идеалните за нас в този живот, за да ни научат на нужните и важни за нас уроци.
А, как ние ще усвоим и приложим тези уроци, зависи от нас.
Зрялата позиция е никой да не виним, а да видим и разберем нашите ненужни убеждения и нагласи, блокажи и липси и да работим върху тях.