Дисциплината

Аз съм специален, особен, различен…

Най-голямата ми сила, е моята слабост!

Тази моя слабост, уязвимост… Мога ли да я осъзная и изкажа…

Въобще, способен ли съм аз да я формулирам?

В момента, в който човек осъзнае своята основна, ключова уязвимост, слабост, страх или както желаете го наречете, той вече е спечелил. Силата на осъзнатостта, освобождава.

Доста често успешните хора не умеят да се видят като част от цялото.

Сложно им е да бъдат наравно с другите, необходимо им специално обкръжение, нужни са му особени случаи, ситуации. Те, ситуациите винаги са сложни, тежки, необикновени, единствени по рода си.

Знаете ли, че един от характерните психични признаците на наркоманите и зависимите хора е, че те считат себе си за особени.

Особеността е признак на зависимите хора.

Това е доста удивително, вероятно ще си помислят повечето.

Но, е добре да се знае, колкото повече човек си мисли, че той е особен, специален, различен, толкова повече той страда, самонаказва се и има саморазрушителни навици, такъв какъвто е пристрастяването.

Особеността е равно на страдание.

Пристрастеността е страдание.

Пристрастеност=при страстите.

Пристрастеността съдържа в себе си страданието.

Това означава, че човек се намира в една егоцентрична игра на ума.

Това се залага още в ранна детска възраст от родителите (не ги обвиняваме).

Детето си мисли, че целия свят е създаден, заради него. Целия свят се върти около него. То желае подаръци, внимание и изисква непрестанно от родителите си. Диктува и поведението им. Иска то да е специално. И на него му е трудно да стане като другите. То е различно.

Раздутостта на его-то е факт. От тук нататък малкия човек, превръщайки се в млад и после в зрял, ще доизгражда себе си, бидейки особен, специален, различен… Страдащ и зависим.

 

*Егоцентричен- крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното Аз се поставя над всичко и всички.