Мястото на децата

Триъгълникът на Карпман

Триъгълникът на Карпман (още известен като „Драматичният триъгълник“) е психологически модел, описващ токсични динамики в отношенията, при които хората безсъзнателно поемат три роли:

 

### 1. Ролите в триъгълника

– Спасителят (Спасяващият)

– Вярва, че помага, но всъщност поддържа зависимостта у „Жертвата“.

– Често игнорира собствените си нужди.

– Пример: „Аз ще го оправя вместо теб!“

 

– Жертвата

– Чувства се безсилна и търси някой да я „спасява“.

– Отказва да поеме отговорност.

– Пример: „Никой не ме разбира, всичко е против мен!“

 

– Насилникът (Агресорът)

– Критикува, контролира или манипулира.

– Вярва, че „дисциплинира“ Жертвата.

– Пример: „Ти си виновен за всичко!“

 

### 2. Как работи динамиката?

– Хората сменят ролите си (напр. Спасителят става Агресор, когато се изтощи).

– Конфликтите не се разрешават, а само се засилват.

– Всеки играч получава „полза“ – внимание, чувство за значимост или оправдание за поведението си.

 

### 3. Кога се появява?

– В токсични семейства, при манипулативни партньорства, на работното място.

– При зависимости, неравнопоставени отношения или хронични конфликти.

 

### 4. Как да се излезем от триъгълника?

✅ Разпознаване на ролята си („Аз спасявам ли? Обиждам ли се? Контролирам ли?“)

✅ Спиране на „храната“ за драмата (отказ да се включвам в игрите)

✅ Фокусиране върху решения, а не върху вината

✅ Поставяне на граници (напр. „Няма да решавам твоите проблеми вместо теб“)

✅ Терапия (за разкъсване на модела)

 

### Пример:

Ако жената казва „Намери си любовница“, тя може да играе:

– Жертва („Аз не съм достатъчна за теб“)

– Агресор („Ти си лош, затова заслужаваш наказание“)

– Спасител („Ще те освободя от мен, за да си щастлив“)

 

Изход: Да откаже да участва в играта и да търси истински разговор.

 

🚨 Ключово: Триъгълникът на Карпман е безсъзнателен механизъм – хората не осъзнават, че го играят. Спира се само с осъзнатост и промяна на поведението.