Травма

„… често ще споменавам модела, залегнал в основата на страданието и който аз наричам травма. Под травма разбирам емоционалното състояние породено от наранени чувства. Когато дадена ситуация ни завладява до толкова, че не можем да действаме по най-подходящия начин, ние заключваме травмата вътре в себе си. Според мен всички функционални увреждания са резултат от случаите, в които сме били травматизирани и не сме успели да превъзмогнем това състояние нито тогава, нито по-късно. Например, ако някой наш близък неочаквано умре, нормално е да скърбим. Ако обаче не можем да плаче, защото сме забравили как се прави това, ще започне да ни боли. По-късно е възможно да развием симптоми на поствирусен синдром, хронична слабост, сенна хрема или главоболие, които вероятно няма да свържем с непреодоляната скръб. Този вид причинно-следствена връзка обаче е ключът за разбиране на човешкото състояние. Винаги когато някой се разболее, с изключение на случаите на очевидни заразни заболявания като шарка или заушки, полезно е да го запитате какво точно е ставало в живота му около появяването на болестта-година, седмица или час преди това”.

Д-р. Питър Чапел

Още публикации

Новото срещу старото

За психолозите отдавна е известно (чрез методи на наблюдение на мозъчната дейност, с помощта на съответните уреди), че ако два неврона са активни в едно

Към статията