Защитни Механизми. Какво представляват те?
Ще споделя моето мнение с вас в по-долните редове.
Защитните механизми са психични маневри, чрез които се намаляват или избягват силно негативните състояния като страх, силна тревожност, конфликт, частична загуба на контрол и др. подобни психични състояния.
Допуска се, че повечето хора са подтикнати да редуцират тези отрицателни положения и са известни много разнообразни стратегии. Терминът защитен механизъм е зададен от Зигмунд Фройд, създател на психоанализата.
Днес обаче се предоставят алтернативни обяснения на някои от въпросните поведения от автори, придържащи се към различни психологични парадигми.
Добре е да се обърне внимание на няколко основни момента, що се отнася до използването на защитените механизми.
- Първо, защитните механизми се използват неосъзнато. В противен случай нямаше да бъдат защитни механизми.
- Второ, с тях се намаляват негативните емоционални състояния на личността.
- Трето, защитните механизми включват изкривяване на реалността.
- Четвърто, помагат на личността да се „събере” и да продължи напред след дадена стресова или силно напрегната ситуация.
- Пето, защитните механизми изграждат навици, свързани с поведението.
Ще спомена някои от защитни механизми.
Отричането и проекцията са част от нарцистичните защитни механизми. Те се считат за най-примитивните от защитните механизми, които се развиват във времето на детството, както и при хора с психотични разстройства.
Отричането представлява отказът да приемем реалността, даден факт, или болезненото събитие. Отричаме мисъл, чувство, събитие, сякаш те не съществуват.
Соматизацията като защитен механизъм представлява несъзнателно превръщане на подтиснати психични и емоционални напрежения в телесни симптоми. Пример за соматизация може да бъде продължителното главоболие или безпричинно повръщане, болки в тялото и др.
Проекция е натоварването на друг човек с мисли, чувства или действия, които не желаем да признаем за себе си. Най-често човекът, върху когото проектираме, няма подобни мисли и мотиви. Проектираме най-вече негативни мисли и чувства. Често в резултат от липсата на неосъзнаване на собствения ни начин на мислене.
Невротичните защитни механизми са срещани при хистерични и обсесивно-компулсивни клиенти, както и при хора преживяващи силно стресиращи ситуации.
Контролиране, това е опитът да се управлява и регулира дадено събитие или човек с цел намаляване тревожността и модифицирането на нашите вътрешни конфликти.
Интелектуализация е процес на избягване на емоционално напрежение, помагащ ни да направим съзнателен анализ на иначе тревожно за нас събитие. Пренебрегваме емоционалното значение за нас от дадена ситуация и се опитваме да рационализираме, без да се вглеждаме в това, което ни носи емоционален дискомфорт.
Незрели защитни механизми. Те са характерни за юношеството и при непсихотични клиенти.
Блокирането, като защитен механизъм се проявява като стопиране на мисленето за кратковременен период. По този начин се задържат афектите и импулсите на човек.
Пасивно-агресивното поведение се изразява върху другите, като защитен механизъм. Демонстрира се поведение, което може да включва провали, отлагане, дори заболяване, което повече пречи на другите, отколкото на заболелия.
Твърди се, че зрелите защитни механизми се формират в зряла възраст при психично здрави хора.
Алтруизъм – Пример: даването на милостиня на бедните. Демонстрира се като грижа за другите, през която личността получава удовлетворение. Да не се бърка с автоагресивно само потискане, познато като мазохистична доброта, която задоволява нуждата от одобрение, помагайки на другите, за да не бъдем отхвърлени и критикувани.
Сублимация – механизъм, трансформиращ нагонните импулси със символичното им задоволяване чрез социално приемливи дейности – изкуство, творчество, супер успехи в работата, социални изяви и др. подобни.
Хумор – през него изпускаме напрежението в напрегнати ситуации. Вид сублимация, при която фрустриращ афект се преобразува в социално приемлив, чрез позитивна ирония, сарказъм, самоирония.
Истината е че човек от ранно детство използва защитните механизми като част от основни психични структури върху, които несъзнателно изгражда идеи, модели, програми и емоционални реакции. В последствие гореизброените служат за стълбове, върху които от части се формира нашия характер. Вярно е, защитните механизми се изграждат с неосъзната цел да ни предпазят от пиковите емоционални състояния, за да може да имаме сили да продължим напред, след като отмине кризисната ситуация. Вярно е и че в голямата си част, те са стопери да имаме нови реакции и съответно и ново поведение. Защо са важни новите реакции и поведение? Защото чрез тях можем да разкрием нашите истински мисли, чувства и стремежи. Без страхът от миналия опит да спира спонтанността ни и естествените ни пориви и желания.
Осъзнатостта, себенаблюдението, себерефлексията са важни, за да успеем да преодолеем съзнателно и целенасочено част от защитните механизми, за които сме приели, че са стопери, ограничаващи ни по пътя ни към силната и здрава личност.
Пенка Георгиева, психолог-консултант,
