Не казвайте за себе си лоши неща. Даже и на шега.

Внезапни и скрити таравми

Внезапна травма

„Тя връхлита индивида неочаквано и напълно го завладява. Сериозно заболяване в семейството, прекъсната любовна връзка, развод, смърт на близък- това са все внезапни травми, при които бихме могли да си помогнем сами.

При сексуално насилие във ранно детство, жесток побой, изоставяне, осиновяване, изключително трудно раждане и други внезапни травми, които сполитат човека както в детството, така и в зряла възраст, най-подходяща би била професионалната помощ.

Скрита травма

Този вид травма се насажда постепенно и неуловимо през годините и започва от самия процес на зачеването. Тя се получава, когато родителите проектират своите собствени травми върху детето си чрез жестоко, мрачно, обидно, равнодушно, саркастично или някакво друго травмиращо поведение. Ако са ви удряли, наказва ли или не са ви дарявали с достатъчно ласки и ако това се повтаряло системно в детството ви, то неминуемо се е превърнало в основно ваша травма. Накрая тя ще стане причина да възприемете отбранително поведение, за да преодолеете усещането, че никой не ви обича и не го е грижа за вас.

Аз виждам как подобни травми засягат децата във всички страни, които посещавам. Това до известна степен е неизбежно, като си има предвид, че и ние, родителите, обикновено сме зле травматизирани. Посочените нагласи и действия често ни изглеждат маловажни-ние просто вършим онова, което са вършили нашите родители-но подобно поведение може да предизвика сериозен смут в уязвимата душевност на малкия човек. Скритите травми са основополагащите причини за по-късната му неспособност да преодолява силни емоционални сътресения. Ако в детството си сме се научили да не плачем, като възрастни няма да можем нормално да скърбим.

Съществува и един още по-трудно доловим проблем. Някой деца са родени свръхчувствителни и имат нужда от допълнителна любов и грижи. Нерядко срещам болни деца, чиито родители просто не с способни да бъдат достатъчно любвеобилни, ако не минават през известно обучение и не получават подкрепа в тази насока”.

Д-р. Питър Чапел