Потискането на това, което мислим и чувстваме, и неспособността ни да казваме „НЕ!”, формират в нас модели на поведение, които не работят особено в наша полза.
Отделно от това, неумението да осъзнаваме собствения си гняв и други негативни чувства, създава повишена вероятност от ситуации на повторяемост, в които да изпитваме въпросното чувство и да не успяваме да го изразим.
Въпросните неизразени емоции и пренебрегнати нужди, пораждат в нас стрес, независимо дали го осъзнаваме или не.
През годините ни на живот, подобни натрупвания водят до нарушения не само в психичния и емоционалния ни свят. Те се отразяват и на физическото ни тяло. Възприемаме ги като болки на различни места по тялото, кожни обриви и реакции, автоимунни заболявания, и нарушения в основните ни системи, като нервна, кръвна, имунна, опорно-двигателна и т.н.
Нарушенията в имунната система се дължат предимно на стреса, реално това си е страх. Именно това основно чувство само по себе си подкопава баланса и хармонията в ума ни, от там тялото реагира.
Когато нещо ни боли, умът не е особено способен да мисли за друго, освен за болката. Мислите ни са тревожни и „тежки”.
Това пък допринася за създаването на допълнително предразположение към заболяване и намаляване на съпротивителните сили в организма.
Както виждате омагьосания кръг е налице, защото когато човек е в подобно състояние, е трудно да е радостен и щастлив. Отново сме във фаза на потискане и неспособност за изразяване.
Когато тялото ни боли, нека се вгледаме във вътрешния си свят.
Вероятността там да се крие лекът (под формата на отговори) е голяма.
Ако ви е трудно сами да си зададете правилните въпроси, може да потърсите подкрепа при психолог-консултант и/или психотерапевт.
Пенка Георгиева, психолог-консултант
